Знаме

Христо Ботев (25 декември 1847г.(нов стил - 6 януари 1848г.)-На 20 май (нов стил 2 юни) 1876г. )
Христо Ботев е роден в Калофер. Баща му е даскал Ботьо Петков, а майка му - Иванка Ботева. От 1854г. до 1858г. учи в Карлово, по-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. Известно време (октомври и декември 1866г.) е учител в бесарабското село Задунаевка.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867г. му се налага да се завърне в Калофер. По същото време във вестник “Гайда” излиза е публикувано първото стихотворение на Ботев - “Майце си”.
От октомври 1867г. живее в Румъния, защото е принуден да напусне Калофер. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. “Дунавска зора”. В средата на българската революционна емиграция се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода. Тогава написва стихотворението „На прощаване”. Четата обаче се разпада и не преминава Дунав.
През следващите години се мести от град на град. Постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден да напусне. Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града, където живее заедно с Левски.
През февруари 1869г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871г. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. След излизането си на свобода се установява отново в Букурещ. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“. Започва активна дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза вестник “Знаме”. През 1875г. издава стихосбирката “Песни и стихотворения” съвместно със Стефан Стамболов. На 5 май издава вестник „Нова България“.
След обесването на Левски и удара, който това нанася на Вътрешната революционна организация, и при колебанията на Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875г. БРЦК започва подготовката на въстание и в България. Ботев заминава за Русия да събира средства и оръжие. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875г. Ботев подава оставка, но не се отказва от революционната си дейност.
При новината за избухването на Априлското въстание през май 1876г. Ботев събира чета, на която застава начело. На 16 май се качва с част от четата на кораба “Радецки” в Гюргево. Ден по-късно заставя капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг при Козлодуй.
Оттам четата се отправя към Балкана, като по пътя минава през десетина села. Малко българи обаче се присъединяват, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери.
На 20 май(нов стил 2 юни) 1876 година в подножието на връх Вола във Врачанския Балкан се води последното тежко сражение. Привечер куршум пронизва Ботев.