Знаме

Стоян Стоянов Заимов (12. 08. 1853 – 9. 09. 1932) Роден в Чирпан. Като учител в Хасково (1871 – 73г.) става член на революционния комитет. Арестуван във връзка с опита за убийство на гъркомана Хаджи Ставри Примо. Заточен в Мала Азия. В края на 1874г. успява да избяга. Добира се до Букурещ, където се свързва с Христо Ботев. В навечерието на Старозагорското въстание (1875г.) е натоварен с група революционери да подпали Цариград, но акцията не се осъществява и той се връща в Букурещ. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет. Определен е за апостол на Врачанския революционен окръг. В началото на 1876г. се прехвърля в България, но е заловен и осъден на смърт от турския съд в Русе. Присъдата му е заменена с доживотно заточение в крепостта Акя, откъдето е освободен по общата амнистия след Руско-турската освободителна война. Убеден русофил, обявява се против политиката на Стефан Стамболов и Фердинад I, заради което е преследван и принуден да емигрира в Русия (1886 – 87г.). През 1903 – 08г. е директор на Народната библиотека в София. Автор на ценни спомени за епохата на националноосвободителните борби.