Знаме

Поп Харитон (Х. Станчев Халачев) (1830 или 35 – 1876)
Роден в Габрово.
Свещеник.
В енорията на Бабадагско защитава българските селяни от своеволията на турските аги, разбойници и черкези. Прочува се със своя буен и непокорен характер. Спомага за успеха на революционното дело в този район. През 1875г. по искане на митрополита в Тулча е отстранен от енорията. На 6 април е арестуван от турските власти със заповед да бъде заточен в Мъглижкия манастир. По пътя Поп Харитон успява да избяга. През лятото на 1875г. предвожда малка чета в Тулчанско. След провалянето на въстанието в България през есента на 1875г. се прехвърля в Румъния.
Известен от дейците на Гюргевския революционен комитет за готвеното общо въстание, приема техния план и се поставя на разположение на Търновския революционен окръг.
Тайно преминава Дунав при Свищов на 31 март 1876г. и се озовава в село Самоводене. Определен е за войвода от окръжния комитет на Горна Оряховица. Включва се дейно в подготовката на Априлското въстание (1876г.).
На 26 април заедно с Христо Караминков организира комитетско съвещание в село Мусина, за уточняване на подробностите по обявяването на въстанието в района. Утвърден за войвода, поп Харитон с помощта на местните революционни дейци Бачо Киро Петров, Т. Лефтеров, А. Петков и др. формира чета от 192-ма въстаници. Ръководи сраженията, когато тя е обградена в Дряновския манастир. На 1 май при възпламеняване на барут е обгорен и ослепява. Въпреки тежките си рани окуражава четниците. Загива при превзвмане на Дряновския манастир от турските войски и башибозуци.