Знаме

Пито Гули (1868-1903)
Пито Гули, или Пито Гулев, е деец от националноосвободителното движение в Македония, войвода на ВМРО, проявил изключителено геройство по време на Илинденско-Преображенското въстание..
Пито Гули е роден през 1868г. във Крушево. Още на 17 години влиза в четата на Калминков и се бие за свободата на Македония. След разгорома на четата е заточен в Мала Азия, но през 1902г. се връща в Крушево и сформира своя чета, като участва дейно в организирането на Илинденско-Преображенското въстание.
При превземането на Крушево, проявявайки изключителна хитрост, успява да намери начин за подпалването на турската казарма, използвайки бутилки със спирт, като по този начин неутрализира последната позиция на турците в града.
След настъпване на турските сили към града, той отхвърля решението за отстъпление и заедно със четата си от 370 души остава да брани беззащитното население от турска разправа. Със четата си заема позиции на скалистото плато на връх Мечкин в Баба планина. Там той води кърваво сражение и успява да задържи турската армия през целия ден на 30 юли 1903г. Самият той пада в сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са “Не бойте се момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!”.
Пито Гули е баща на Ташко Гулев (Шула Гули), загинал геройски на през 1918г. в редовете на 11 Македонска дивизия, революционера Никола Гулев (Лакя Гули), един от най-верните помощници на Тодор Александров и Стерю Гулев.