Знаме

(1850 или 1851 – 1876)
Панайот Вичев Волов е български революционер, организатор и ръководител на Априлското въстание (1876г.) в Панагюрския революционен окръг. Роден е в Шумен, в бедно занаятчийско семейство през 1850 или 1851г. Учи там и завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. После продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев, с материалната подкрепа на вуйчо си М. Бенли. През 1873г. се връща в Шумен, става учител и директор на тамошното класно училище. Още като ученик в Южнославянския пансион в Николаев (Украйна, 1869 – 73г.) се свързва с български революционери. Отдава се на революционна дейност – той е един от учредителите и активните членове на Гюргевския революционен комитет. От Българския революционен централен комитет е определен за апостол, действа през 1875г. в Троянския край. От Гюргевския централен комитет определен за главен апостол в IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище, където заедно с Бенковски развива голяма агитационна и организационна дейност. Един от организаторите и активните участници в Народното събрание на Оборище (1876г.). След потушаване на въстанието се опитва да премине в Румъния. Гонени от турска потеря, Панайот Волов и двама други въстаници – Г. Икономов и Ст. Ангелов предпочитат смъртта и се хвърлят в река Янтра на 26.05.1876г. Както Вазов рисува тяхното трагично положение в „Епопея на забравените” „…Балканът няма за тях ни завет, ни път, Градът има бесила, Хижата проклятия, и само Янтра им казва: – Елате, нещастни, в моите обятия!”.