Знаме

Никола Тихов Обретенов (28. 05. 1849 – 10. 10. 1939)
Син на Т. Обретенов. Брат на дейците на националноосвободителното движение Ангел Обретенов, Георги Обретенов, Петър Обретенов.
Става учител. Един от основателите на Русенския революционен комитет (1871г.). Участва във заседанията на БРЦК в Букурещ.
Заедно с М. Греков възстановява революционния комитет в Русе след смъртта на Васил Левски.
Включва се дейно в подготовката на Старозагорското въстание (1875г.).
След неуспеха му емигрира в Румъния.
Той е един от организаторите на Гюргевския революционен комитет.
Определен е за главен апостол в Софийския, а после за помощник – апостол в ІІІ (Врачански) революционен окръг.
Включва се дейно в организирането на четата на Христо Ботев. Член е на нейния щаб. След разбиването на четата е заловен и изпратен на заточение в крепостта Акя.
Освободен е по силата на общата амнистия (1878г.). Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 79г.).
През 1907г. е избран за народен представител и за помощник-кмет на Русе.
Автор на “ Спомени за българските въстания”. Оставя и ценен архив.