Знаме

Любен Каравелов (1834 - 21 януари 1879г.)
Любен Каравелов е роден в Копривщица. Първоначално учи в килийно, а после и във взаимоучително училище в родния си град. От 1850г. учи в училището на Найден Геров в Пловдив, след това и 2 години в гръцко училище. През 1857г. заминава за Москва и се записва в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Каравелов живее в Русия 10 години - до февруари 1867г. Сътрудничи активно на славянофилските издания „Ден”, „Голос”, „Москва”, пише и първите си разкази. През 1861г. съставя първия си програмен документ, в който обосновава идеята за освобождение на България чрез революционни средства и в „братски съюз” с останалите южнославянски народи. През 1867г. заминава за Белград. Създава Българския революционен комитет. Заради контактите си с дейци на местната опозиция (Омладината) през февруари 1868г. е принуден да напусне Сърбия и да се установи в Нови Сад (Австро-Унгария). През 1878г. е арестуван за съучастие в покушението срещу сръбския крал Михаил Обренович. Лежи в затвора в Будапеща, където пише „Мои братя” - обръщение към българските патриоти с програмен характер (публикувано по-късно във в. „Народност”). Освободен е на 4 януари 1869 г. Установява се в Букурещ. От 7 ноември 1869 г. издава свой революционен вестник - “Свобода” - където съавтор му става Христо Ботев (1872–1873г.). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873–1874г.). На Общото събрание на БРЦК през 1872г. е избран за председател. Под негово ръководство се провеждат три нови общи събрания на БРЦК (май 1873г.; август 1874г.; декември 1874г.). На събранието от декември 1874г. между Любен Каравелов и Христо Ботев възниква сериозен идеен спор, прераснал по-късно в открита вражда. Постепенно Каравелов се оттегля от активна политическа дейност. От януари 1875г. издава сп. „Знание”. През пролетта на 1876г. се опитва да помогне за договаряне на съвместни действия на българи и сърби. След Освобождението се завръща в Търново. Последните месеци от живота си прекарва в гр. Русе.
Любен Каравелов е автор и преводач на десетки статии, фейлетони, разкази, повести и стихотворения; един от най-талантливите български писатели и вестникари. Умира в гр. Русе.
Любен Каравелов е по-голям брат на видния български политик Петко Каравелов.