Знаме

Ильо Войвода (Ильо Марков) (ок. 1805 – 17. 04. 1898)
Роден в с. Берово.
Около 20 години служи като пандурин (пазач) в Рилския манастир.
След 1846г. действа с чета в Малашевската планина, Пирин и Рила. По време на Кримската война (1853 – 56г.) дружината му нараства до 300 – 400 души. Към края на 1861г. преминава с по-голямата част от четата си в Сърбия. През 1862г. постъпва в І българска легия.
По време на Сръбско – турската война (1876г.) с многоброен отряд от доброволци се сражава срещу турските войски.
През Руско – турската освободителна война (1877 – 78г.) отново формира чета, с която действа в Ловешко в помощ на руските войски.
По-късно със сборна чета участва в освобождението на Радомир и Кюстендил, после се прехвърля в Пиянечко и Малашевско, където установява българска власт.
Участва в Кресненско – Разложкото въстание (1878 – 79г.).
През Сръбско – българската война (1885г.) (Ильо Войвода е на около 80 години) е начело на голяма чета, действа в района Краище и Враня.
Подвизите и необикновената храброст на Ильо Войвода са възпети в народни песни.