Знаме

Захари Стоянов (1850 - 2.09.1889)
Захари Стоянов е роден като Джендьо Стоянов в село Медвен, Сливенско. Учи в църковното училище в родното си село до 1862г. След това в периода 1866-1870г. става овчар в село Инджекьой (днес Тополите), Варненско и село Подвис, Бургаско. Шивашки чирак е от 1871 до 1872г. в Русе, където се включва в революционния комитет. Става чиновник по Баронхиршовата железница на гара Търново-Сеймен (дн. Симеоновград).
През 1875г. става участник в Старозагорското въстание. През Априлското въстание (1876г.) е един от апостолите на IV революционен окръг. След потушаванито на въстанието е затворен в Пловдив, а по-късно принудително заточен в родното си село. През 1877г. нелегално отива във вече освободеното Търново.
След Освобождениено Захари Стоянов става член на окръжния съд в Търново (1880г.). От 1881г. е секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе. Оглавява БТЦРК, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885г.). От 1886г. живее в София, като активно се включва в дейността на Народнолибералната партия. В Народното събрание той е последователно народен представител (1886г.), подпредседател (1887г.) и председател на парламента (1888-1889г.). Умира през 1889г. в Париж.
Захари Стоянов пише много, като основната му творческа дейност е свързана с мемоарно-биографични произведения. Използва псевдонимите Аз, Барон Лулчо, Барон фон Тиквеш, Барон фон Цървуланко, Стар Комита, Стоян овчарят, Omega, С., Х., Н., XZ, “?”. За пръв път публикува фейлетони в рубриката „Знаеш ли ти кои сме“ (1880г.) във в. „Независимост“ и статии (1881г.) във в. „Работник“. Публицистиката му е силно повлияна от Любен Каравелов. Най-значителното произведение на Захари Стоянов е “Записки по българските въстания. Разказ на очевидци. 1870-1876″. С него той полага традиции в областта на българската мемоарно-документална художествена проза.