Знаме

Димитър Попгеоргиев Беровски (1841 – 1907)
Вероятно участва в І българска легия (1861г.).
През 1865г. е учител в село Берово.
Той е инициатор на акциите в борбата за българска черква.
Включва се активно в дейността на революционни групи в Солун.
В края на 1875г. застава начело на Солунската революционна група.
Той е главен организатор на Априлското въстание в югозападна България – така нареченото Разловско въстание, което избухва на 8 май 1876г. Води сражения с башибозушки групи и е ранен. Под негово ръководство четата продължава действията си до Руско – турската освободителна война (1877 -78г.). По време на войната заедно с четата на Ильо войвода организира обезоръжаването на турското население в Пиянечкия край, като установява на място българска власт.
Участва дейно в движението срещу Берлинския договор (1878г.). Той е един от главните ръководители на Кресненско – Разложкото въстание (1878 – 1879г.).
Начело на Кюстендилската македонска доброволческа дружина се сражава в Сръбско – българската война (1885г.). Назначен е за временен околийски началник в Радомир, за да въдвори ред след боя при Брезник (5 ноември 1885г.). Награден е с орден за храброст. Включва се в легалното македонско освободително движение. През 1894 – 1903г. заема административна длъжност в Кюстендил.
Оставя ценен личен архив.