Знаме

Сава Стойков Попович е роден през 1821г. в Котел. Произхожда от будно търговско-занаятчийско семейство. Първоначално учи в местното килийно училище. Продължава образованието си в Карлово при Райно Попович, а след това и във Великата школа в Куручешме (Цариград). Свързва се с дейците на черковната борба Неофит Бозвели и Иларион Макариополски.
Под името Георги Македон пътува до Браила, където узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание. То е осуетено от румънските власти. Оставайки в Браила, за да продъжи организирането патриотичните сили, се издържа като частен учител по старогръцки и френски. Когато отново румънската полиция се намесва, той се обръща се към руския консул. Той го предава на румънското правителство и на 14 юли 1848г. е осъден на смърт. Тогава гръцкият посланик в Цариград го изпраща тайно във Франция. Установява се в Марсилия за година и половина.
С връщането си в Котел той се включва в народната борба. За да заблуди полицията се преименува на Георги Раковски. Наклеветен е заедно с еснафите в Котел, борещи се срещу чорбаджиите пред турската власт. Биват арестувани и във вериги откарани в Цариград. Осъдени са на 7 години строг тъмничен затвор. По-късно Раковски е освободен. Страданията в затвора описва в спомените си „Неповинен българин“.
Установява се в Цариград и работи като адвокат и търговец. Участва в черковната борба. По време на Кримската война (1853–1856г.) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен. Създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Предаден е, после е арестуван и пратен в Цариград.
Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Поради оттеглянето на руските войски, разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в Котел, където замисля поемата „Горски пътник“. В началото на 1855г. напуска Котел, отсяда в Свищов и пише първото си стихотворение „Постъп (марш) българский“.
В Нови Сад издава в. „Българска дневница“ (юни — октомври 1857г.), с който поставя началото на българската революционна журналистика. От страниците на вестника Раковски разгръща активна пропаганда на българския църковен и политически въпрос. През октомври 1857г. „Българска дневница“ е спрян от австрийската полиция (по иск на турското правителство), а на 4 ноември е арестуван и Раковски, който малко по-късно, е експулсиран от Австрия.
Изгонен от Виенското правителство и преследван от турските власти, Раковски се установява във Влашко, а от началото на 1858г. - в Одеса. Той обобщава дотогавашния си политически опит и изготвя първия план за освобождаване на България. Той се свежда до освобождаване чрез всенародно въстание, организирано и ръководено от единен център, назован Главна канцелария. За да се гарантира успехът на въстанието, то трябва да се осъществи съгласувано с останалите балкански народи и да получи подкрепата на Франция и Русия. Предварително в България трябва да се изпратят доверени хора, които да подготвят населението. Когато всичко бъде готово, щяло да се състави Временно правителство, което трябвало да поеме по-нататъшното ръководство на въстанието.
Междувременно през 1859 - 1860г. обстановката на Балканите рязко се променя, тъй като назрява сръбско-турски военен конфликт. През 1860г. Раковски заминава за Белград, където започва да издава вестник “Дунавски Лебед”.
В сръбската столица изготвя нов план за освобождение на България, в който идеите на първия план са доразвити и конкретизирани. Според него бъдещото въстание в България трябва да се осъществи съгласувано с действията на Сърбия срещу Високата порта. Предварително на сръбска територия трябвало да се подготви доброволчески отряд от около 1000 души. След избухване на Сръбско-турската война българският отряд щял да се прехвърли в страната и да осъществи поход по билото на Стара планина, като вдигне населението на масово въстание. Достигайки до Търново, отрядът трябвало да кординира действията си с предварително изграден комитет в града и да провъзгласи възстановяването на българската държава.
Сръбското правитество му разрешава да сформира български доброволчески отряд. През пролетта на 1862г. в Белград Раковски сформира Първа българска легия.
На 3 юни 1862г. избухва очакваното сблъскване между сърби и турци. В избухналите сражения се включват и българските легионери.
Междвременно Раковски изпраща Хаджи Ставри Койнов в Търново, който трябва да подготви бунта в града.
Хаджи Ставри сформира малка чета. Турските власти обаче вземат мерки и четата е разпръсната, а повечето от въстаниците са заловени и изпратени на заточение.
Великите сили временно тушират сръбско-турския конфликт. По този начин пребиваването на българската легия в Белград става неудобно за сръбските власти и през септември 1862г. по настоятелство на сръбското правителство тя е разпусната.
Раковски не се отчайва и подхваща нова идея за създаване на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. Заминава за Атина и води преговори с гръцкото правителство. По-късно с подобни намерения се отправя към столицата на Черна гора. По време на тази мисия научава за водените през 1861г. тайни преговори между Гърция и Сърбия за общи действия против Османската империя и подялба на българските земи. Раковски заминава за Букурещ, където влиза в контакт с княз Александър Куза. Постепенно у него се формира убеждението, че българите не трябда да разчитат на чужда помощ, а да действат със собствени сили.
Раковски изработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“. Продължава книжовните си занимания. Проектира първа книжка на сп. „Българска старина“ и пише подробна автобиография.
На 9 октомври 1867 година Раковски умира от туберкулоза в околностите на Букурещ.
Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България през 19 век и е негов ръководител през първите 10 години. Още като ученик в Цариград разбира значението на българското историческо минало за укрепване на националното съзнание. Културно-историческите му възгледи се изявяват в неговата публицистика.