Знаме

Георги Бенковски (между 1841 и 1844, Копривщица - 12. V. 1876) Произхожда от търговско-занаятчийско семейство. След ранната смърт на баща си напуска местното училище и става терзийски и абаджийски чирак. Още твърде млад пътува из различни райони на Османската империя. Сближава се с дейците на българското националноосвободително движение. През 1875г. се включва в групата на Ст. Заимов. След завръщането си в Румъния участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Определен е за помощник на Панайот Волов, апостол на ІV революционен окръг. Поради изключителните си агитаторски и организаторски способности, Георги Бенковски се налага пред главния апостол Панайот Волов. На 14 април панагюрските апостоли свикват Народно събрание в Оборище, където Бенковски получава извънредни пълномощия за ръководене на въстанието. Турските власти са информирани за подготовката на въстание от един от участниците в събранието в Оборище - Ненко Терзийски от село Балдево. Това довежда до опит да бъде арестуван Тодор Каблешков, но копривщенските дейци нападат и прогонват турските отделения. Убит е и мюдюринът, а в градчето е установена властта на въстаниците. На 20 април 1876г., след получаване на “кървавото писмо” Бенковски обявява началото на въстанието в целия ІV революционен окръг. Организира голям конен отряд, наречен “Хвърковатата чета на Бенковски”, начело на който обикаля селищата в окръга, провъзгласява бунта, води сражения с потери и турски войски. След разгрома на въстаниците Георги Бенковски се отправя с малка чета за Стара планина. Той е предаден и убит от засада, когато преминава река Костина (12 май 1876г. ) в Тетевенския Балкан.