Знаме

Васил Иванов Кунчев е роден на 6-ти (18-ти) юли 1837 година в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Първоначално учи във взаимно училище в родния си град. През 1851 г. баща му умира и на него и на двамата м братя се налага сами да се грижат за семейството. През 1855 г. става послушник, учи две години в класно училище в Стара Загора и една година се подготвя за свещеник. През 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир “Св. Спас” под мантията на йеромонах Кирил. Следващата година е ръкоположен за йеродякон. През 1861 г. обаче под влиянието на Георги Раковски, той се посвещава изцяло на революционното дело. Това, че владее няколко езика - турски, гръцки и арменски - се оказва много полезно за по-нататъшната му дейност.
През 1862 г. Васил Кунчев заминава за Сърбия и се присъединява към Първата българска легия на Раковски в Белград. Там, благодарение на своята ловкост и безстрашие получава прозвището Левски. След разпадането на Легията той се присъединява към четата на дядо Ильо Войвода. През 1863 г. заминава за Румъния, но след кратък престой се завръща в България. Правен е опит да се възбуди църковно следствие срещу нега, заради неговото напускане на църквата, но самият Пловдивски митрополит застава на негова страна. В периода между 1864 и 1867г. Левски е учител - първоначално в село Войнягово, Карловско, а по-късно и в Еникьой, Северна Добруджа. През това време той се занимава с революционна пропаганда сред народа и организиране на патриотични дружини за бъдещото въстание.
През 1867 г. Левски става знаменосец в четата на Панайот Хитов. Заминава за Белград и участва във Втората българска легия. След разпадането й се опитва да навлезе в България с чета, която да подготви народа за въстание, но в Зайчар е арестуван от сръбските власти и хвърлен в затвора. След освобождаването си той се прехвърля в Румъния.
Неуспехът на четническата тактика подтиква Левски към идеята, че за успешен изход на националноосвободителната борба е необходимо центърът на революционна подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. той започва първата си агитационна обиколка из България. Тя завършва през февруари 1869 г. Втората му обиколка е от май 1869 г. до август 1869 г. По време на тези обиколки той основава революционни комитети. Когато през авгест 1869 г. се завръща в Румъния, се опитва да убеди останалите за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа. В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Връща се в България и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО. На 7 януари 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий.
През 1871 г. Левски изработва програма и проектоустав на БРЦК и организира първото общо събрание на БРЦК в Букурещ през 1872 г. В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети. Като помощници са му изпратени Ангел Кънчев и Димитър Общи.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. след предателство е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според повечето историци предателят е поп Кръстю Никифоров, който е и съучредител на комитета в Ловеч. Има предположения, че е бил Марин поп Луканов, който е председател на комитета. Срещат се и мнения, че залавянито на Левски не е резултат от предателство.
Левски е прехвърлен в София, където съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 6-ти (18-ти) февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

“Ние гоним царя и неговите закони!”
“Ако спечеля - печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си!”
“Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”
“Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили”
“Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност”
“Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о да му служа до смърт и да работя по народна воля…“
„Историята ни няма да прикачи заслугите ми другиму.“
„Дързост и постоянство!“
„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
„Днешният век е век на свободата.“
„За враговете на Демокрацията и Републиката - СМЪРТ“
„Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби.“
” Времето е в нас и ние сме във времето.” - Левски до Панайот Хитов